Осъдени души - тази неделя, по БНТ
Тази неделя (23 юни) от 15:00 часа Българска национална телевизия 1 ще излъчи кино лентата на Въло Радев „ Осъдени души “, основан по едноименния разказ на Димитър Димов.
На 25 юни се навършват 110 години от рождението на огромния български публицист.
През януари 1943 година ветеринарният доктор Димитър Димов отпътува на специализация в Мадридския институт „ Рамон-и-Кахал “. Той към този момент е издал първия си разказ „ Поручик Бенц “, а едногодишният престой в Испания се трансформира в нов източник на ентусиазъм. Димов се среща с представител на Йезуитския медал, а гостуването му в Толедо ускорява интереса към католицизма и по-късно се трансформира в една от повествователните влакна в романа „ Осъдени души “. Книгата излиза от щемпел през 1945 година 30 години по-късно е филмирана от режисьора и сценарист Въло Радев.
Сред кандидатките за водещата женска роля тогава е самата Жаклин Бисе, а холивудската легенда Омар Шариф дава единодушие за облика на отец Ередия. Още до момента в който работи над киноверсията на „ Осъдени души “ Въло Радев взема решение, че ще повери основните функции на задгранични артисти, въпреки, че във филмовата колегия тогава към момента не е отшумял гнева против избора на Раде Маркович в „ Крадецът на праскови “. Изборът на непознатия тогава полски актьор Ян Енглерт за ролята Рикардо Ередия е следващият режисьорски риск. „ Пробите демонстрираха, че Ян носи подобен интелектуален и вманиачен заряд, че нямах никакво подозрение – той е! “ – спомня си години по-късно Въло Радев. Когато за ролята на Фани Хорн се стопира на младата унгарска актриса Едит Салай, Въло Радев се допитва точно до Енглерт. „ Можеш да рискуваш “ е репликата, която проправя пътя към един от най-сложните за осъществяване, само че и най-вълнуващите кино дуети в българското кино.
След „ Осъдени души “ Въло Радев основава единствено още една екранна творба. Във „ превъзходната седморка “, с която името му е записано в историята на българското кино, няма филм, за който да не е употребявано определението „ шедьовър “. Дебютът на Въло Радев е през 1964 година с „ Крадецът на праскови “, следват „ Цар и военачалник “ (1966), „ Най-дългата нощ “ (1967), „ Черните ангели “ (1970), „ Корените на изгряващото слънце “ (1972), „ Осъдени души “ (1975) и последната продукция на маестрото – трисерийният ефирен филм „ Адаптация “ (1981). Музиката в „ Адаптация “, както и в „ Осъдени души “ е написана от Митко Щерев, който през 1996 година Съюзът на филмовите дейци в България избра за кино композитор на столетието. В автобиографичната си книга ( “Забравих си часовника на пианото ”) той споделя, че главната мелодична линия на „ Осъдени души “ се ражда ненадейно, след среща с Въло Радев и единствено за десетина минути на нотния лист се появява незабравимият музикален претекст от кино лентата.
В екипа на „ Осъдени души “ работят Христо Тотев, отличен с премията „ Златна роза “ за операторска работа, художникът Константин Джидров, който става лауреат на СБХ, а Въло Радев печели оценката за постановка на Фестивала на български филми във Варна през 1976 година Лентата получава високо самопризнание от национални и интернационалните кино конгреси. Освен Ян Енглерт и Едит Салай, във кино лентата се снимат Руси Чанев, Силвия Рангелова, Мариана Димитрова, Вълчо Камарашев, Димитър Хаджийски, и други В окончателната версия на кино лентата отец Ередия „ приказва “ с гласа на Коста Цонев, а Фани Хорн озвучава Виолета Донева.
„ Осъдени души “ бе определен от телевизионните фенове в топ 10 на най-обичаните български филми в плана на Българска национална телевизия „ Лачените обувки на българското кино “, с който публичната телевизия означи вековния празник на българската кинематография.
На 25 юни се навършват 110 години от рождението на огромния български публицист.
През януари 1943 година ветеринарният доктор Димитър Димов отпътува на специализация в Мадридския институт „ Рамон-и-Кахал “. Той към този момент е издал първия си разказ „ Поручик Бенц “, а едногодишният престой в Испания се трансформира в нов източник на ентусиазъм. Димов се среща с представител на Йезуитския медал, а гостуването му в Толедо ускорява интереса към католицизма и по-късно се трансформира в една от повествователните влакна в романа „ Осъдени души “. Книгата излиза от щемпел през 1945 година 30 години по-късно е филмирана от режисьора и сценарист Въло Радев.
Сред кандидатките за водещата женска роля тогава е самата Жаклин Бисе, а холивудската легенда Омар Шариф дава единодушие за облика на отец Ередия. Още до момента в който работи над киноверсията на „ Осъдени души “ Въло Радев взема решение, че ще повери основните функции на задгранични артисти, въпреки, че във филмовата колегия тогава към момента не е отшумял гнева против избора на Раде Маркович в „ Крадецът на праскови “. Изборът на непознатия тогава полски актьор Ян Енглерт за ролята Рикардо Ередия е следващият режисьорски риск. „ Пробите демонстрираха, че Ян носи подобен интелектуален и вманиачен заряд, че нямах никакво подозрение – той е! “ – спомня си години по-късно Въло Радев. Когато за ролята на Фани Хорн се стопира на младата унгарска актриса Едит Салай, Въло Радев се допитва точно до Енглерт. „ Можеш да рискуваш “ е репликата, която проправя пътя към един от най-сложните за осъществяване, само че и най-вълнуващите кино дуети в българското кино.
След „ Осъдени души “ Въло Радев основава единствено още една екранна творба. Във „ превъзходната седморка “, с която името му е записано в историята на българското кино, няма филм, за който да не е употребявано определението „ шедьовър “. Дебютът на Въло Радев е през 1964 година с „ Крадецът на праскови “, следват „ Цар и военачалник “ (1966), „ Най-дългата нощ “ (1967), „ Черните ангели “ (1970), „ Корените на изгряващото слънце “ (1972), „ Осъдени души “ (1975) и последната продукция на маестрото – трисерийният ефирен филм „ Адаптация “ (1981). Музиката в „ Адаптация “, както и в „ Осъдени души “ е написана от Митко Щерев, който през 1996 година Съюзът на филмовите дейци в България избра за кино композитор на столетието. В автобиографичната си книга ( “Забравих си часовника на пианото ”) той споделя, че главната мелодична линия на „ Осъдени души “ се ражда ненадейно, след среща с Въло Радев и единствено за десетина минути на нотния лист се появява незабравимият музикален претекст от кино лентата.
В екипа на „ Осъдени души “ работят Христо Тотев, отличен с премията „ Златна роза “ за операторска работа, художникът Константин Джидров, който става лауреат на СБХ, а Въло Радев печели оценката за постановка на Фестивала на български филми във Варна през 1976 година Лентата получава високо самопризнание от национални и интернационалните кино конгреси. Освен Ян Енглерт и Едит Салай, във кино лентата се снимат Руси Чанев, Силвия Рангелова, Мариана Димитрова, Вълчо Камарашев, Димитър Хаджийски, и други В окончателната версия на кино лентата отец Ередия „ приказва “ с гласа на Коста Цонев, а Фани Хорн озвучава Виолета Донева.
„ Осъдени души “ бе определен от телевизионните фенове в топ 10 на най-обичаните български филми в плана на Българска национална телевизия „ Лачените обувки на българското кино “, с който публичната телевизия означи вековния празник на българската кинематография.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ